13.05.2007 г., 20:55 ч.

Цветята не забравят 

  Поезия
677 0 6
 

"Цветята не забравят"

Искам да пиша

с очите,

сърцето си,

да бъда истинска,

нежна,

и вярна на твойта любов.

Да мога,

да гушкам

звездите,

да говоря на слънцето,

усмихната,

искрена,

твоя.

На маса с луната,

да хапвам

от

морско-солените устни,

хрупкащи

питата-Щастие,

заедно

с мен.

Върху одеалото,

на скалата,

във Лозенец,

има цветя.

Поклащат листенца в ритъм на пулс.

Броят

нашите вдишвания.

Искат,

очите ни да са влюбени,

дори и на сън,

да се търсят.

Да дишаме с цвят.

И когато си тръгнем

оттук,

към града,

без скали,

бряг и романтика,

да лежим,

още,

в море.

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??