Цветята не забравят
"Цветята не забравят"
Искам да пиша
с очите,
сърцето си,
да бъда истинска,
нежна,
и вярна на твойта любов.
Да мога,
да гушкам
звездите,
да говоря на слънцето,
усмихната,
искрена,
твоя.
На маса с луната,
да хапвам
от
морско-солените устни,
хрупкащи
питата-Щастие,
заедно
с мен.
Върху одеалото,
на скалата,
във Лозенец,
има цветя.
Поклащат листенца в ритъм на пулс.
Броят
нашите вдишвания.
Искат,
очите ни да са влюбени,
дори и на сън,
да се търсят.
Да дишаме с цвят.
И когато си тръгнем
оттук,
към града,
без скали,
бряг и романтика,
да лежим,
още,
в море.
© Милена All rights reserved.
