Цветята и лъжите си отиват
Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи –
и двете са изящни, и с нетрайност.
И двете – повей лек са на мечти,
подмамващи със своята виталност.
Цветята си отиват със лъжи,
а колко ли сърца са съкрушили?
Упойка имат техните стрели
и маска ... за магичните им сили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
