Cветът лъстив не ще ме промени
Дочака ме притихнал пак Балкана,
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка
държеше ме като в омаен плен.
Сред чужди своя аз не бях ни ден.
Сърцето като птиче днес затрепка,
намерило гнездото сред скалите,
в което е поело първи дъх,
сред борове, ели и нежен мъх,
тук някъде разковник ценен скрит е.
За младостта, за миналите дни,
за кремъче от планината синя,
дори години хияди да минат,
светът лъстив не ще ме промени.
Додето знам, че мама тук ме чака
и свиден на сърцето роден кът,
щом нявга свърши земния ми път,
на сипей бял ще легна. В къпинака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
