17.11.2016 г., 0:46

Цветът на живота...( Равносметка )

1K 1 3

Цветът на живота...

* - рожденден ми потропа на вратите, нова година, нов живот и нов урок, нова мечта...и една равносметка...

 

Цветът на живота е този с
многоцветни, отнесени вихри,
който ни обгръща
с тази магия,
която възприема красота
на този свят...


Живот пълен с живот
цветове, изпълнени с живот
с магия,
с хиляди нюанси...

 

Танц на цветовете
оранжево, жълто,
зелено, синьо, черно

индиго, виолетово и червено
всички налични цветове
за нашите очи и не само...

които създават това величие
тази вечна дъга, вечно обещание...

 

Цветовете, които дават живот
тези, които осезавайки ги

ни предават чувството за нещо

красиво, отвън и отвътре,

малко или голямо,

но истински важното в живота...

 

Цветовете, които ни предават
някаква сила, някаква вяра,

надежда, любов, 

нещо стойностно,

но и безценно...
Някаква магия, страст,

мечта, илюзия,

някаква истина
някаква тъга и някаква радост
и са ярки цветове, дори в мъглата...


И няма съмнение, че всеки цвят
който съществува в живота...
Това е отпечатъка от ръката на Бог.
Отпечатъци, които говорят,
че съществува нещо такова

и че то е толкова реално, така както

всеки цвят, който изпълва живота...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви сърдечно приятели! Прегръщам ви!
  • Много ме замисли!Дълбоко,философско и вярно!Хубав празник и усмивки цветни от сърце!!!
  • Красива равносметка и красив рожденден пожелавам! Много здраве, любов, щастие до безкрайност!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....