1.10.2007 г., 18:10

цял един живот

794 0 5
Цял живот те търсих и мечтаех да те имам,
накрая те срещнах, ей тъй, на шега,
от многото обич сърцето изстина,
как теб да обича? Не е ли съдба?
В мечтите си светли те срещах и вярвах,
че скоро ще дойде мечтаният ден,
че всичко с теб ще е толкоз прекрасно,
но сбърках, прости ми, ще бъдеш без мен.
Обичах те много, но беше отдавна,
отдавна, далече във мойте мечти,
мечтите са светли, когато обичаш,
но болката жива, сърцето гори.
И спомени, спомени, спомени всякакви
нахлуват в душата ми тъжна сега,
чувството, което изпитвах ''любов'' беше някога,
сега съм сама със мечтите си. Да.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...