Цял живот те търсих и мечтаех да те имам,
накрая те срещнах, ей тъй, на шега,
от многото обич сърцето изстина,
как теб да обича? Не е ли съдба?
В мечтите си светли те срещах и вярвах,
че скоро ще дойде мечтаният ден,
че всичко с теб ще е толкоз прекрасно,
но сбърках, прости ми, ще бъдеш без мен.
Обичах те много, но беше отдавна,
отдавна, далече във мойте мечти,
мечтите са светли, когато обичаш,
но болката жива, сърцето гори. ...