Oct 1, 2007, 6:10 PM

цял един живот 

  Poetry
552 0 5
Цял живот те търсих и мечтаех да те имам,
накрая те срещнах, ей тъй, на шега,
от многото обич сърцето изстина,
как теб да обича? Не е ли съдба?
В мечтите си светли те срещах и вярвах,
че скоро ще дойде мечтаният ден,
че всичко с теб ще е толкоз прекрасно,
но сбърках, прости ми, ще бъдеш без мен.
Обичах те много, но беше отдавна,
отдавна, далече във мойте мечти,
мечтите са светли, когато обичаш,
но болката жива, сърцето гори.
И спомени, спомени, спомени всякакви
нахлуват в душата ми тъжна сега,
чувството, което изпитвах ''любов'' беше някога,
сега съм сама със мечтите си. Да.

© Памела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??