31.10.2021 г., 10:38

Цял живот

394 1 2

         Цял живот

 

Цял живот обичах страстно,

цял живот се влюбвах и мечтах,

бъдещето ми неясно

в дълга нощ и самота прозрях.

 

Исках от живота тебе,

търсех те във всяка песен, стих,

гонех бързащото време –

мъдростта му днес едва открих.

 

И когато бях решила

да забравя теб и любовта,

някаква незнайна сила

неусетно някак ни събра.

 

Ще прогониш ли тъгата,

ще ме следваш ли във моя ден?

Аз не знам защо Съдбата,

чак сега изпрати те при мен.

                  Мария Мустакерска

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...