11.11.2009 г., 16:50 ч.

Цяла 

  Поезия
476 0 6



Бавно

облаци хапят небето,

чезне синьото

в тяхната паст.

Няма луна,

няма звезди.

Глух мрак.

Само

листа пожълтели

вятърът брули.

Поне дъжд

да засълзи…

 

А около ми

е светло,

в гърди песен трепти.

И съм пак

цяла,

защото с мен

си ти.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??