Бавно
облаци хапят небето,
чезне синьото
в тяхната паст.
Няма луна,
няма звезди.
Глух мрак.
Само
листа пожълтели
вятърът брули.
Поне дъжд
да засълзи…
А около ми
е светло,
в гърди песен трепти.
И съм пак
цяла,
защото с мен
си ти.
© Ласка Александрова Всички права запазени