11.11.2009 г., 16:50 ч.

Цяла 

  Поезия
5.0 / 4
546 0 6
Бавно
облаци хапят небето,
чезне синьото
в тяхната паст.
Няма луна,
няма звезди.
Глух мрак.
Само
листа пожълтели
вятърът брули.
Поне дъжд
да засълзи… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Предложения
  • По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...
  • — Художнико, каква е любовта? — Не питай мене. Вгледай се в портрета. — Жена с невероятна красота! С...
  • Горча ли ти? Отричаш. (Лицемерие.) Наясно си, че утре ще съм същата. Какво очакваш? Кредит на довери...

Още произведения »