Eledwen (Елед вен)
14 23
16.07.2009 г., 13:17 ч.

Цялата плача 

  Поезия » Любовна
1093 0 5

Цялата плача, котки на козяци,

къпини сълзят по комините, моля се

бели синигери жито да смелят -

щавено слънце за негова челяд,

дворна чешма на сапунено калище,

стобори, наметнати халища –

 

цялата плача, господин кмете,

в пробита ока ето тук насипете

момиче от вар. Жито подмамено

драсва кибрит на конете ми сламени;

жили греблото - отпреде завлачи

сурите облаци подпалвачи,

 

цялата плаках. Диканя въртете го,

поръсете с вода, де е преметено;

гумното, гънките, прани престилки –

всичко го жали – кори и костилки.

С нишка от глина така се тъче

под кaденото дървоносо лице.

 

Натъках и го плаках.

 

Цялата плача, изплаквам ръцете си,

него изплаквали - нищелки месести.

Бавно затяга ме глината - плаче.

Бавно обтягам кросното на здрача.

С български страх ли го разтъкава,

който на бяла жена изменява.

 

© Елед вен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??