Цялата плача
Цялата плача, котки на козяци,
къпини сълзят по комините, моля се
бели синигери жито да смелят -
щавено слънце за негова челяд,
дворна чешма на сапунено калище,
стобори, наметнати халища –
цялата плача, господин кмете,
в пробита ока ето тук насипете
момиче от вар. Жито подмамено
драсва кибрит на конете ми сламени;
жили греблото - отпреде завлачи
сурите облаци подпалвачи,
цялата плаках. Диканя въртете го,
поръсете с вода, де е преметено;
гумното, гънките, прани престилки –
всичко го жали – кори и костилки.
С нишка от глина така се тъче
под кaденото дървоносо лице.
Натъках и го плаках.
Цялата плача, изплаквам ръцете си,
него изплаквали - нищелки месести.
Бавно затяга ме глината - плаче.
Бавно обтягам кросното на здрача.
С български страх ли го разтъкава,
който на бяла жена изменява.
© Елед вен All rights reserved.
