Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
26.05.2020 г., 12:55 ч.

Цялата вечност 

  Поезия » Любовна
518 4 8

Цялата нежност събрана в ръце,

синьото плаче само безутешно

без палитра в едно безгранично небе.

Пух раздухан във облак се ежи.

Цялата вечност, събрана в сърце,

в кървав ритъм потъва и залез парцален,

ален остава мигът сгорещен,

чакал секундата да го покани.

Жива изтръпва след полъх роса,

плакала с обич и мирис ливаден.

Става зелено, със теб сме в трева,

пърха безумие в примка държано.

Всичката власт само в поглед стаен,

устните сухи сами се намират.

Цялата нежност е спала под клен,

цялата вечност с' звездите приижда.

Смее се слънце в оранжев загар,

шарена черга дъгата ни спуска,

цвилят подгонени диви стада,

вятър кумува, земята ни люшка.

Верижка от цвят боровинков е сплел

щурецът, нарамил цигулката малка.

Политам в небе, ти протягаш ръце...

И така... се събуждам от писък на чайка.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??