Цялата вечност
Цялата нежност събрана в ръце,
синьото плаче само безутешно
без палитра в едно безгранично небе.
Пух раздухан във облак се ежи.
Цялата вечност, събрана в сърце,
в кървав ритъм потъва и залез парцален,
ален остава мигът сгорещен,
чакал секундата да го покани.
Жива изтръпва след полъх роса,
плакала с обич и мирис ливаден.
Става зелено, със теб сме в трева,
пърха безумие в примка държано.
Всичката власт само в поглед стаен,
устните сухи сами се намират.
Цялата нежност е спала под клен,
цялата вечност с' звездите приижда.
Смее се слънце в оранжев загар,
шарена черга дъгата ни спуска,
цвилят подгонени диви стада,
вятър кумува, земята ни люшка.
Верижка от цвят боровинков е сплел
щурецът, нарамил цигулката малка.
Политам в небе, ти протягаш ръце...
И така... се събуждам от писък на чайка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
