Днес си правя четиридесет
Под някаква асма
Тя винаги
Си тръгва незапитана
Недочакала
Некрещяла
А моите ръце са угарки
Стомашен сок
Ежеседмичен страх
Алвеоли
Тя е стройна
Недобре платена
С наистина приятни гърди
И никога не ми свири фал
Аз идвам с бира в ръка
Пуша
Загрявам стави и мускули
Не мога да пиша от две години
Тя говори на развален испански
Постоянно се усмихва
Очите ù нямат цвят
И е по-голяма от страстта
Аз съм полените между
Зазидани кавички
Пристигащ
И малко луд
Тя никога не е дишала поезия
Самотна слънчева галактика
Майка Баща Сън Струна
Аура на потен сън
Дихание
Аз се отказвам от баскетбола
По навик
Животът ми ме обича
По навик
Струва ми се
Че хората умират
По навик
Тя пише прекрасно
За чувствата си
Аз пия ужасно
Със чувствата си
Ние нямаме критерии
Аз съм нелеп
Подаряват ми продукти
На „Евтерпа”
И кинти в плик
Тя е паднала муза
Под камък
„Този твоят приятел се изразява
доста абстрактно”
Тихо, тихо...
Момиче
Защо ни е тази цялата
Опропастена любов
Този присмех на галактиките
Тази непринудена съдба
Тези еркери на микрони гордост
Момиче
Моля те...
Да помълчим 11.4.2010г.
© Донърджак Всички права запазени