10.08.2012 г., 10:59

Цялостна система за дезинфекция

945 0 5

Днес си правя четиридесет

Под някаква асма

 

Тя винаги

Си тръгва незапитана

Недочакала

Некрещяла

 

А моите ръце са угарки

Стомашен сок

Ежеседмичен страх

Алвеоли

 

Тя е стройна

Недобре платена

С наистина приятни гърди

И никога не ми свири фал

 

Аз идвам с бира в ръка

Пуша

Загрявам стави и мускули

Не мога да пиша от две години

 

Тя говори на развален испански

Постоянно се усмихва

Очите ù нямат цвят

И е по-голяма от страстта

 

Аз съм полените между

Зазидани кавички

Пристигащ

И малко луд

 

Тя никога не е дишала поезия

Самотна слънчева галактика

Майка Баща Сън Струна

Аура на потен сън

Дихание

 

Аз се отказвам от баскетбола

По навик

Животът ми ме обича

По навик

Струва ми се

Че хората умират

По навик

 

Тя пише прекрасно

За чувствата си

Аз пия ужасно

Със чувствата си

Ние нямаме критерии

 

Аз съм нелеп

Подаряват ми продукти

На „Евтерпа”

И кинти в плик

 

Тя е паднала муза

Под камък

 

„Този твоят приятел се изразява

доста абстрактно”

 

Тихо, тихо...

Момиче

Защо ни е тази цялата

Опропастена любов

Този присмех на галактиките

Тази непринудена съдба

Тези еркери на микрони гордост

 

Момиче

Моля те...

Да помълчим          11.4.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • уха готини работи на фона на богоугодните лиготии направо стърчиш
  • ... малко шашаво, но ГОТ!
  • Обичам да те чета, с всеки следващ текст все повече се убеждавам в това.
  • ... само огънят изчиствал навика за прераждане... безспоменно... пази си спомена, когато умираш по навик...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...