10.08.2012 г., 10:59

Цялостна система за дезинфекция

944 0 5

Днес си правя четиридесет

Под някаква асма

 

Тя винаги

Си тръгва незапитана

Недочакала

Некрещяла

 

А моите ръце са угарки

Стомашен сок

Ежеседмичен страх

Алвеоли

 

Тя е стройна

Недобре платена

С наистина приятни гърди

И никога не ми свири фал

 

Аз идвам с бира в ръка

Пуша

Загрявам стави и мускули

Не мога да пиша от две години

 

Тя говори на развален испански

Постоянно се усмихва

Очите ù нямат цвят

И е по-голяма от страстта

 

Аз съм полените между

Зазидани кавички

Пристигащ

И малко луд

 

Тя никога не е дишала поезия

Самотна слънчева галактика

Майка Баща Сън Струна

Аура на потен сън

Дихание

 

Аз се отказвам от баскетбола

По навик

Животът ми ме обича

По навик

Струва ми се

Че хората умират

По навик

 

Тя пише прекрасно

За чувствата си

Аз пия ужасно

Със чувствата си

Ние нямаме критерии

 

Аз съм нелеп

Подаряват ми продукти

На „Евтерпа”

И кинти в плик

 

Тя е паднала муза

Под камък

 

„Този твоят приятел се изразява

доста абстрактно”

 

Тихо, тихо...

Момиче

Защо ни е тази цялата

Опропастена любов

Този присмех на галактиките

Тази непринудена съдба

Тези еркери на микрони гордост

 

Момиче

Моля те...

Да помълчим          11.4.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • уха готини работи на фона на богоугодните лиготии направо стърчиш
  • ... малко шашаво, но ГОТ!
  • Обичам да те чета, с всеки следващ текст все повече се убеждавам в това.
  • ... само огънят изчиствал навика за прераждане... безспоменно... пази си спомена, когато умираш по навик...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...