Цъфтя
Топло е, светло е!
Плахо надничам от крехко стебло,
Подканва ме лъч, пчела ме задиря,
това ли е чудото – на живия свят?!
Бавно протягам първото листче,
друго след него, любопитно поема,
разгъвам изцяло листната чашка
света да допълня с моя разкош.
Разпускам ухание, напоено със обич,
към всяка прашинка край мен,
раздавам се пъстро, и събирам с цвета си,
от моята майка-Природа, събирам живот!
Разцъфнах, разпръснах своята прелест,
прашецът ми грижливо разнесен,
ще ражда наслада дълго след мен...
Отново лъчът ще погали листенце,
любопитно да открие непознатия свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
