Цъфтя
Топло е, светло е!
Плахо надничам от крехко стебло,
Подканва ме лъч, пчела ме задиря,
това ли е чудото – на живия свят?!
Бавно протягам първото листче,
друго след него, любопитно поема,
разгъвам изцяло листната чашка
света да допълня с моя разкош.
Разпускам ухание, напоено със обич,
към всяка прашинка край мен,
раздавам се пъстро, и събирам с цвета си,
от моята майка-Природа, събирам живот!
Разцъфнах, разпръснах своята прелест,
прашецът ми грижливо разнесен,
ще ражда наслада дълго след мен...
Отново лъчът ще погали листенце,
любопитно да открие непознатия свят...
© Misteria Vechna All rights reserved.
