argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
6.02.2018 г., 22:33 ч.

Цървулите на жътваря 

  Поезия
920 6 11

 

Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.

 

Думите зная – прелетно ято –
в стих да завърна – песен по пладне.
Как се будува – скръб по приятел –
зная и помня в нощите хладни.

 

Чаша по чаша, дата по дата,
нося си кръста – чамова слава.
С мравките свикнал, с хората патил –
в ореха нека славей припява.

 

Нека е просто – в шепата жълъд,
речна пъстърва, върбова вейка.
Литва животът – полет на гълъб.
Маха за сбогом черна жалейка.

 

После какво е – спомен нетраен.
Всичко се смила – камъкът даже.
Времето вечно пътя си знае –
пак ще се мре и пак ще се ражда...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??