Цървулите на жътваря
Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято –
в стих да завърна – песен по пладне.
Как се будува – скръб по приятел –
зная и помня в нощите хладни.
Чаша по чаша, дата по дата,
нося си кръста – чамова слава.
С мравките свикнал, с хората патил –
в ореха нека славей припява.
Нека е просто – в шепата жълъд,
речна пъстърва, върбова вейка.
Литва животът – полет на гълъб.
Маха за сбогом черна жалейка.
После какво е – спомен нетраен.
Всичко се смила – камъкът даже.
Времето вечно пътя си знае –
пак ще се мре и пак ще се ражда...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
