rimlqnin (Екатерина Василева)
18 0
17.11.2011 г., 5:57 ч.

* * * 

  Поезия
404 0 3

Блъскам се из мислите отново,

душата ми разкъсва се на дребно,

от нея мъничко светило си остана,

да сгрява моето сърце.

Че без другар не се живее -

агония наричам аз това - човекът

има нужда да милее, да копнее,

да се сгушва вечер, да докосва нечия ръка.

Любов е нужна на човека,  самотата в 

бледо отражение го заличава, в призрак се превръща 

с всеки минал ден и след себе си оставя пълен 

пепелник с недоизпушени цигари.

Виното компания ми прави, илюзии ми

подарява то, но душата, тя си знае, илюзиите

са за хора с маски на лица, на мен ми е потребна

единствената - Любовта.

© Екатерина Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??