* * *
Блъскам се из мислите отново,
душата ми разкъсва се на дребно,
от нея мъничко светило си остана,
да сгрява моето сърце.
Че без другар не се живее -
агония наричам аз това - човекът
има нужда да милее, да копнее,
да се сгушва вечер, да докосва нечия ръка.
Любов е нужна на човека, самотата в
бледо отражение го заличава, в призрак се превръща
с всеки минал ден и след себе си оставя пълен
пепелник с недоизпушени цигари.
Виното компания ми прави, илюзии ми
подарява то, но душата, тя си знае, илюзиите
са за хора с маски на лица, на мен ми е потребна
единствената - Любовта.
© Екатерина Василева All rights reserved.
