20.11.2020 г., 10:44  

....

720 0 1

"Търпението не бе силната й страна. 
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци. 
Ноември бе към своя край. 
Отговор нямаше.
Малко по малко, тялото й, отесня  на нетърпеливата душа. 
Започна да боледува. Болест, след болест. 
Дяволът бе изпратил своите протежета, да свършат мръсната работа. Бяха дошли, за да отнемат нейното съществуване. 
 Но за какво им беше? Нима не можеха да почакат, още малко? Нима бе честно? 
Та тя, тъкмо бе отворила очи за хубавите неща в живота. Лошите ги знаеше, наизуст, тъй както си знаеше името. 
Не, не беше честно. В нея имаше много любов,
която скоро, щеше да стане на пепел."

 

Из "Тъмните очи на Ноември"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...