20.11.2020 г., 10:44  

....

721 0 1

"Търпението не бе силната й страна. 
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци. 
Ноември бе към своя край. 
Отговор нямаше.
Малко по малко, тялото й, отесня  на нетърпеливата душа. 
Започна да боледува. Болест, след болест. 
Дяволът бе изпратил своите протежета, да свършат мръсната работа. Бяха дошли, за да отнемат нейното съществуване. 
 Но за какво им беше? Нима не можеха да почакат, още малко? Нима бе честно? 
Та тя, тъкмо бе отворила очи за хубавите неща в живота. Лошите ги знаеше, наизуст, тъй както си знаеше името. 
Не, не беше честно. В нея имаше много любов,
която скоро, щеше да стане на пепел."

 

Из "Тъмните очи на Ноември"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...