Имам си верни приятели.
Малко са те, но ми стигат.
В зли и добри обстоятелства
тъкмо навреме пристигат.
Имам си верни приятели
раните да ми измиват,
и от студа, и от вятъра
в топли гнезда да ме скриват.
Имам си верни приятели.
Зная, не ще ме оставят!
Всичките мои чудатости
тяхната обич прощава.
Имам си верни приятели -
слънце сред дните ми сиви.
Но те не са ми достатъчни
да се почувствам щастлива...
© Албена Димитрова Всички права запазени