Старата година
Старата Година си отива,
на криле от спомени лети.
Да бъде горда и ревнива,
да смята всичките си дни,
на нея и прилича и отива...
Старата Година...
А беше нявга Нова!
С фанфари, танци, с гръм,
посрещаха я к'ат кралица.
Не сещаха ни глад, ни сън
млади, стари, дядовци, дечица...
Лицето и бе моден идол,
огряваше дворци, колиби
и всеки бързаше, летеше
лицето ново да ѝ види...
А сетне... сетне утрото дойде,
празнуващите, Нея не видяха,
как някой с двете си ръце,
подпийнал от винáта, що се ляха,
набута бързо в мокрото мазе...
И пак занизаха се дни човешки...
Омраза, грях и лошотѝя,
любов и вярност, правда, грешки,
бури, ветрове, стихии...
Богатите останаха - богати,
а бедните все тъй - бедняци.
Щастливите - щастливци,
нещастните все тъй нещастни...
И някой днес, така и без да иска
отвори хладното мазе
извика силно, сякаш се изкѝска:
" Отивай си! Ти знаеш накъде!
Старице, Новата дойде!"
И тя политна, полетя,
виновна, тъжна отлетя...
Сълзица парна нейната ръка?!
О, не! Шампанско прогърмя
и капка капна, там се спря...
Дочу познати, а вече нови гласове:
" Годино Нова,Ти добре дошла..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
