7.03.2008 г., 23:01

***

745 0 4
 

Болезнен стон отрони

           осиротелият ми спомен.

Да знаеш как ме трови сърдитият ти глас...

Как бавно ме убиваш,

                      какъв товар огромен

тежи, ще ме премаже, сякаш

                           е пропаст между нас...

А колко те обичам! Тъй силно и горещо...

Не зная как да стигна до теб.

                   Кога, къде?

Разкъсва ме отвътре,

                        боли ме всяка грешка,

но пак сърцето с болка

                          на тебе ще ме предаде.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...