temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
Mar 7, 2008, 11:01 PM

***

  Poetry
744 0 4
 

Болезнен стон отрони

           осиротелият ми спомен.

Да знаеш как ме трови сърдитият ти глас...

Как бавно ме убиваш,

                      какъв товар огромен

тежи, ще ме премаже, сякаш

                           е пропаст между нас...

А колко те обичам! Тъй силно и горещо...

Не зная как да стигна до теб.

                   Кога, къде?

Разкъсва ме отвътре,

                        боли ме всяка грешка,

но пак сърцето с болка

                          на тебе ще ме предаде.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0