* * *
Отново съм сам,
по тази пътека - лъкатушеща.
Наоколо - тръни и драки,
няма време да видя небето
и теб, да се усмихна -
на слънцето малко
в очите ти сини.
Как ли изглеждам в техния кадър,
ако въобще съществувам -
там, на завоите,
на фона на тръните.
Нищо. Ще изляза, може би,
на открито днес или утре,
а може би догодина.
Моят поглед ще поглъща,
жаден, простора и теб.
Само не слагай тъмни очила,
защото всичко изглежда намръщено
и морето губи цвета си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Грамадов Всички права запазени
