Отново съм сам,

по тази пътека - лъкатушеща.

Наоколо - тръни и драки,

няма време да видя небето

и теб, да се усмихна -

на слънцето малко

в очите ти сини.

Как ли изглеждам в техния кадър,

ако въобще съществувам -

там, на завоите,

на фона на тръните.

Нищо. Ще изляза, може би,

на открито днес или утре,

а може би догодина.

Моят поглед ще поглъща,

жаден, простора и теб.

Само не слагай тъмни очила,

защото всичко изглежда намръщено

и морето губи цвета си.