* * *

18.03.2014 г., 22:42 ч.

Поезия » Друга

525 0 0

Спомени

Те идват отдалече,
без да ги викам...
Пристигат от ляво
по кръвните пътища
по-силни от мен и плътта.
Навярно са корените
на мойта душа.
Сами ме намират
в студа на степта...
Познавам ги
по шума
на падащи ябълки
затрупвани от снега.
Те идват отдалече,
отгледани в сенките
на минали времена.
Говорят без думи
за много неща
и ми напомнят
най-вече,
че са моя следа...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения