Barny (Иван)
2 4
28.06.2009 г., 1:08 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
606 0 9

Недей

 

Не ме поглеждай с безразличие.

Стократно повече боли,

когато ме превръщаш в дреха

за весели и тъжни дни.

Когато съм за теб мелодия,

поостаряла, малко скучна.

И книга, от която вече

Не можеш нищо да научиш.

 

И пак вали.

Последната минута от мокрите павета излетя.

Ти тръгваш си.

И аз си тръгвам.

Последна надеждата отива си и тя.

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Тъжно е по паважа в тези стихове. Едно от най - хубавите неща, които съм чела за раздялата. Засяда на гърлото...
  • Харесах, само ми се иска по-друга образност в последното изречение.... Последната минута от мокрите павета излетя. - това е находка, но точно заради нея мисля, че финалът може да е друг. Поздрави!
  • С denissa (Денисса )

    !!!
  • Хубав стих! Здравей!

  • Да не те поглежда с безразличие... във всички случаи зависи само и единствено от теб... Във всички случаи...
  • Тъжно е. Знам
    Добре заварили!
    чета го този сайт от може би две години, но трябваше да ми се случи нещто толкова хубаво, толкова истинско и толкова болезнено, че да ми излезе и на мен нещо от душата.
  • "Не ме поглеждай с безразличие.

    Стократно повече боли..."
    Убива безразличието...
    Добре дошъл!
  • здравей тук
Предложения
: ??:??