* * *

Poetry » Love

752 0 9

Недей

Не ме поглеждай с безразличие.

Стократно повече боли,

когато ме превръщаш в дреха

за весели и тъжни дни.

Когато съм за теб мелодия,

поостаряла, малко скучна.

И книга, от която вече

Не можеш нищо да научиш.

И пак вали.

Последната минута от мокрите павета излетя.

Ти тръгваш си.

И аз си тръгвам.

Последна надеждата отива си и тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vesi-lina (Веска Алексиева)

Хареса ми!

2009-06-28T13:03:37+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Тъжно е по паважа в тези стихове. Едно от най - хубавите неща, които съм чела за раздялата. Засяда на гърлото...

2009-06-28T11:47:46+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Харесах, само ми се иска по-друга образност в последното изречение.... Последната минута от мокрите павета излетя. - това е находка, но точно заради нея мисля, че финалът може да е друг. Поздрави!

2009-06-28T10:25:51+03:00
OtKrOvEni3 (Милкана)

С denissa (Денисса )

!!!

2009-06-28T02:50:52+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Хубав стих! Здравей!

2009-06-28T01:19:51+03:00