27.04.2010 г., 14:48

Да!!!

1.3K 0 19

 

                    Да!!!

 

 

                                            На цялото кралско войнство

                                    с благодарност за свежото настроение

 

 

Строши луната ми, звездите угаси

и висна мокра тъмнина в простора.

Къде се запиля, къде се скри?

Не знаеш ли, че няма Белла втора?

 

Ридае Кучка, кокаин вали,

а Конник разлюлява звънко шпори.

Луната с кикот пъзела реди,

ду... лицето си извайва без умора.

 

Сред странни звуци – шепот, смях, шеги,

пляс-пляс – днес ръкопляска Двора...

а тъмнината плъзва се встрани

и се разпада тихо.

                           Влиза:

                                      Белла Втора!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за стихото, Борис!
  • Обет съм дал, аз всяко ДА,
    ... прочитайки да уважа!
    От Вас разбирам Нела Бела...
    красотата двора е превзела!
    Беллисимо
  • Благодаря ви, Илияна, Люсил, Силви и Гал!
    Закачка е, добронамерена, така е!
  • Аз казвам - извън контекста на отношенията и на разговорите тук, защото наистина не съм в час - казвам, че много ми хареса стихотворението. Ясно е, че има някаква закачка, но дори и извън конкретния повод - това е едно красиво нещо, с достатъчно място да се разгърне мисълта и да се потърсят различни асоциации. Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...