Да бях научила поне на френски
да казвам с нежност „Мон Амур”.
То не, че малко са прийомите ми женски –
звучи ми по-добре от „чукундур”.
Да бях направила си маникюр –
с червени нокти да ти се отдам.
Да ахнеш ти: „О, мон сладур!”,
целувайки ръката ми... Каква мадам!
Да бях се казвала поне Сесил...
(че Сийка колко просто ми звучи!)
И Спиро да не бе такъв катил –
„Бонжур” му казвам, "таа па" - мучи!