да казвам с нежност „Мон Амур”.
То не, че малко са прийомите ми женски –
звучи ми по-добре от „чукундур”.
Да бях направила си маникюр –
с червени нокти да ти се отдам.
Да ахнеш ти: „О, мон сладур!”,
целувайки ръката ми... Каква мадам!
Да бях се казвала поне Сесил...
(че Сийка колко просто ми звучи!)
И Спиро да не бе такъв катил –
„Бонжур” му казвам, "таа па" - мучи!
© Мая Попова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
