21.06.2008 г., 20:19

Да бъдем хора, не зверове

1.4K 1 4

Хайде, хора, събудете се от мрака,

изхвърлете злобата от сърцата си!

Не ù позволявайте да убие

и малкото останала ви доброта!

Не губете вяра в себе си и в доброто,

и знайте, че Бог не ще ви изостави!

Не погубвайте с лека ръка

щастието и здравето на ближния!

Да бъдем хора, а не зверове,

Ви призовавам от сърце.

Забравете егоизма и желанието за власт,

изхвърлете на боклука пагубната страст!

Само доброто ще спаси света,

само любовта кара усмивката да сияе;

да бъдем хора, които обичат,

а не зверове, които мразят дори Бога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Posh', под пагубна страст нямам предвид тази, която разтърсва телата - а именно плътската страст, а онази, която погубва неусетно и сигурно. Говоря за онази опасна страст, която е завладяла множество "хора", които днес се намират в управлението на България и оттам ни крадат бавно и неусетно.
    Поздрав!
  • "изхвърлете на боклука пагубната страст!" Че защо? Тя е най-красивият спомен.Иначе като цяло посланието е хубаво, но някак далече от поезията.Прочети стихотворенията на mariniki i tanq_mezeva, ще ти харесат.

  • Благодаря, valerko!
    Благодаря, tanq_mezeva!
    Вярвам, че не трябва да губим вярата си в Бог, в доброто и не на последно място - в самите себе си!
    Поздрав!!!
  • Хубаво послание!
    Браво, Диде!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....