21.06.2008 г., 20:19

Да бъдем хора, не зверове

1.4K 1 4

Хайде, хора, събудете се от мрака,

изхвърлете злобата от сърцата си!

Не ù позволявайте да убие

и малкото останала ви доброта!

Не губете вяра в себе си и в доброто,

и знайте, че Бог не ще ви изостави!

Не погубвайте с лека ръка

щастието и здравето на ближния!

Да бъдем хора, а не зверове,

Ви призовавам от сърце.

Забравете егоизма и желанието за власт,

изхвърлете на боклука пагубната страст!

Само доброто ще спаси света,

само любовта кара усмивката да сияе;

да бъдем хора, които обичат,

а не зверове, които мразят дори Бога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Posh', под пагубна страст нямам предвид тази, която разтърсва телата - а именно плътската страст, а онази, която погубва неусетно и сигурно. Говоря за онази опасна страст, която е завладяла множество "хора", които днес се намират в управлението на България и оттам ни крадат бавно и неусетно.
    Поздрав!
  • "изхвърлете на боклука пагубната страст!" Че защо? Тя е най-красивият спомен.Иначе като цяло посланието е хубаво, но някак далече от поезията.Прочети стихотворенията на mariniki i tanq_mezeva, ще ти харесат.

  • Благодаря, valerko!
    Благодаря, tanq_mezeva!
    Вярвам, че не трябва да губим вярата си в Бог, в доброто и не на последно място - в самите себе си!
    Поздрав!!!
  • Хубаво послание!
    Браво, Диде!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...