Да бъдеш
Поисках да ми бъдеш небосклон
и вярвах, че ще можеш да се справиш-
пред мен да шириш ведър хоризонт,
от бури, ветрове да ме предпазиш.
Да стискаш здраво моята ръка,
когато във тъгата си потъвам,
когато просто съм... жена
и нямам смелост в битки да воювам.
Да бъдеш сигурност и топлина,
поезия, и музика любима,
да си опора, устрем, светлина,
да бъдеш най-красивата ми рима...
Но ти не можеш. Тихо си иди!
Аз мога и сама да съм си сила.
Не искам оправдания, върви!
Сълзите си за тебе съм изтрила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
