Да бъдеш
Поисках да ми бъдеш небосклон
и вярвах, че ще можеш да се справиш-
пред мен да шириш ведър хоризонт,
от бури, ветрове да ме предпазиш.
Да стискаш здраво моята ръка,
когато във тъгата си потъвам,
когато просто съм... жена
и нямам смелост в битки да воювам.
Да бъдеш сигурност и топлина,
поезия, и музика любима,
да си опора, устрем, светлина,
да бъдеш най-красивата ми рима...
Но ти не можеш. Тихо си иди!
Аз мога и сама да съм си сила.
Не искам оправдания, върви!
Сълзите си за тебе съм изтрила.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
