13.08.2011 г., 11:57

Да бъдеш

727 0 0

Когато с утрото светът се буди,

и слънцето с усмивка поздравява идващия ден,

стани и погледни към небесата,

измий лице със слънчеви лъчи.

Поклон стори пред изгрева неземен,

склони глава пред тази красота,

поискай сила ти от небесата,

да срещнеш с радост идващия ден.

Порадвай се на птиците в небосклона

и свободата в полета им ти вземи за теб,

а песните им радостни в сърцето си пусни,

и нека те звучат за теб неспирно.

Почувствай въздуха, дарява ти прохлада

на ранна утрин, в която ражда се деня.

И нека всяка твоя клетка да поеме

от силата на утринта,

и като бистър ручей да отмие

страхът и болката от твоята душа.

Да бъде утрото силата,

която изпълва те с енергия
за подвизи в бъдещите дни.

Да бъде въздухът този,

който прочиства твоите дробове,

и дава ти живот.

Да бъде слънцето,

което дарява светлина

и в най-мрачните ти дни.

Да бъдат птиците тези,

които изпълват с музика

света за теб.

Да са цветята тези,

които изпъстрят с цвят

и теб, и твоите мечти.

Да бъдеш ти този,

който смело крачи

по пътя свой и бъдещите дни,

гребе с пълни шепи от живота

и пръска доброта и обич по света.

Да си любимец на съдбата,

и винаги смирено да се поклониш

пред величието на живота

за шанса да си тук,

да носиш непреклонно кръста на съдбата

и стъпките ти да оставят своите следи

във вечността…

Да бъдеш ти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...