Izumrudkata (Катя)
290 3868
26.05.2015 г., 22:10 ч.

Да бъдеш Човек 

  Поезия » Друга
458 0 6

Ръка ти подавах толкова пъти...

Да бъдеш, да бъдеш Човек!

Но в мрака на свойте мисли отровни,

ти сякаш бягаш от мен...!

Защо са тез думи? Думи раними!

Защо са тез тежки слова?

Ръка не протегнеш,любов да положа,

да бъдем добри във света...

Аз зная, че можеш,

аз зная, че искаш,

да преоткриеш,

отново света...

Повярвай във доброто,

повярвай във себе си,

нека надеждата с любов

те погали и разпръсне

мрака от твойта душа...

Аз зная, че искаш,

за зная, че можеш.

Да бъдеш, да бъдеш Човек!

Ръка ти подавам,

недей я отблъсква...

виж светъл лъч в нея блести.

Нека бъдем добри,

нека бъдем човечни,

да озарим светът със Любов!

Тогава, тогава - любовта ще пребъде,

ще бъдем щастливи дори...

Недей ме отблъсва,

недей ме предава,

а смело до мене върви...

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойна,
    Владислав,
    Василка,
    Мисля че този път е най - дългия и
    най - трудния път! Да достигнеш до
    сърцата на хората и да ги озариш с любов!
    Навярно това е мисия!Затова сме длъжни да опитаме!
    Благодаря ви,мили приятели!
  • Хубаво е някой да ти подаде ръка в труден момент. Много често вместо благодарност получаваме шамар и се отказваме да я даваме на неблагодарни хора, Харесах!
  • Интересно е, Катя, че любовта трудно може да се измери на везна и да се равни, за жалост единия винаги дава повече, а след това.....често се чувства излъган в очакванията си! Недооценен, не получил нещо..... за жалост.........но да не се впускам в излишни размисли, относно творбата ти - отличен от мен!
  • "Аз зная, че искаш,
    аз зная, че можеш.
    Да бъдеш, да бъдеш Човек!
    Ръка ти подавам,
    недей я отблъсква..
    виж светъл лъч в нея блести!"
    Да подадеш ръка след болката, след разочарованието това е велико.Само
    изпълненото с истинска обич сърце може да го направи.
    Възхищавам ти се и те прегръщам силно! Бъди благословена!
  • Мисана, благодаря ти за хубавия коментар.
    Много точно си доловил психологията на стиха ми.
    Точно това се случва в реалния свят,
    колкото повече повече доброта и любов излъчваш,
    толкова повече оставаш неразбран...
    Затова остава надеждата,че всеки човек,
    ако поиска може да се промени, да се докосне
    до любовта и добротата и да озарим света с любов!
  • Високо изискване. Трудно се помирява Света с любовта. Ако това се случи, наистина става чудесно. Но е дяволски трудно да се случи.
    А дотогава - докато не стане, имаме надеждата, че ще го постигнем.
    Защото надеждата е пепелта от вярата, когато хоризонтите не могат повече да отстъпват назад!

    Поздрав, Катя!
Предложения
: ??:??