Да чезнеш в залез
Не се сърди,
че пак без теб
ме носят ветрени крила!
Аз с мислите си
в теб съм
и ми е светло от това!
Не се сърди,
понякога не съм,
"ни бяла, ни добра".
Но как, ах, как
със зъби, с нокти
браних любовта!
Не се сърди,
повярвах на вълшебна
приказка една!
Влюбих се,
обикнах залеза
и чезна в теб до утринта!
че пак без теб
ме носят ветрени крила!
Аз с мислите си
в теб съм
и ми е светло от това!
Не се сърди,
понякога не съм,
"ни бяла, ни добра".
Но как, ах, как
със зъби, с нокти
браних любовта!
Не се сърди,
повярвах на вълшебна
приказка една!
Влюбих се,
обикнах залеза
и чезна в теб до утринта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
