Да дириш майчина сълза,
където може би я няма.
А после в себе си вина,
на детската душа във храма.
Да молиш Бог да ти прости,
че теб за всичко обвинявах.
Далечно-близки сме - почти,
но в трудното до теб оставах.
Така е трябвало, нали,
за обич, казват сме родени.
Дори стена да ни дели,
сълзата ти - ще ме намери.
© Виолета Всички права запазени