Да дишам!
Да дишам
Не ми стига въздуха!
Глътките са броени.
Душата е скъсана.
И протрити коленете
от молитви към Оня,
дето ни е орисал
да се бием без броня.
Кървава ми е ризата.
Разпилени косите
рамената раздират.
Няма огън в очите ми.
Няма истини. Спирам
да се кланям на ближния.
Нека той да му мисли,
щом така му е писано.
Стига с тези измислици.
Искам въздух! Да дишам!
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
