22.10.2013 г., 22:33

Да дишам

483 0 0

Непрекъснато бягам в съня си,
заспивам при всяка възможност,
липсват ми всички вълшебства.


Иска ми се да съм вълна,
която се стопява.
Да съм хребет, който пропада.


Да дишам в лилаво.
Да танцувам в червено.
Да израствам в зелено.


Ей така - всеки ден съм начало и край,
катеря дъното, пълзя по върховете.
Пулсирам като цяла вселена,
а после съм мъничка чезнеща точка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....