Oct 22, 2013, 10:33 PM

Да дишам

Poetry

484 0 0

Непрекъснато бягам в съня си,
заспивам при всяка възможност,
липсват ми всички вълшебства.

Иска ми се да съм вълна,
която се стопява.
Да съм хребет, който пропада.

Да дишам в лилаво.
Да танцувам в червено.
Да израствам в зелено.

Ей така - всеки ден съм начало и край,
катеря дъното, пълзя по върховете.
Пулсирам като цяла вселена,
а после съм мъничка чезнеща точка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0