Да дойдеш... изгревно...
Да дойдеш... изгревно...
Пусто е без теб...
на мръкване...
когато се прибират
по гнездата
птиците
и есенно
небе
рисува
огньове...
от облаци...
и вятърно
шепне...
неналюбено...
Пусто е без теб...
ръката ти
държаща моята,
трепереща...
от истини...
погледът
събирал
светове...
от въглени...
горели....
някога...
изстинали...
Пусто е без теб...
и времето,
заспало
от препускане,
пълзи,
скътало
във шепите
спомени...
Копнея те!
... до мен...
със мен...
във мен...
(... завинаги...)
Пусто е без теб...
дори на съмване...
прелитат
прегладнели
гарвани
към слънцето,
закрито
от мъгли...
забулено...
застинало...
в очакване...
да дойдеш
изгревно...
на С.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
Благодаря,че се отбихте!Кой знае,може би скоро пак ще споделя нещичко с вас
