19.01.2008 г., 10:02 ч.

Да говорят поетите! 

  Поезия
5.0 / 5
688 0 8
Как да ви кажа?!
Някак не ми идват думите.
И за какво да пиша?
За ненужните триумфи?!
Кой поет не е писал поне веднъж за душата си?
За Рая. За Ада. За Бог. И за вярата.
Кой не се е прекланял пред духа на Всевишния?
Кой поет не скривал сълзите си в листите?!
Кой поет не разплаквал е някого?
Признайте си, горели сте всичките!
И за нещастия и за проклетите щастия.
И за усмивката мнима на тъмното, чистата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Предложения
  • Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
  • С теб сме в Стария град. Маса само за двама. В ресторанта познат посетители няма. Но по масите свещи...
  • Тъй странни са пътеките в живота, изгубена и търсеща по тях вървя. Опитвам се и суетата да надскоча,...

Още произведения »