Да говорят поетите!
Как да ви кажа?!
Някак не ми идват думите.
И за какво да пиша?
За ненужните триумфи?!
Кой поет не е писал поне веднъж за душата си?
За Рая. За Ада. За Бог. И за вярата.
Кой не се е прекланял пред духа на Всевишния?
Кой поет не скривал сълзите си в листите?!
Кой поет не разплаквал е някого?
Признайте си, горели сте всичките!
И за нещастия и за проклетите щастия.
И за усмивката мнима на тъмното, чистата.
И любовта хиляди пъти сте съдили!
Тя пък крадла била. Върла убийца!
И магьосница, вещица. Вечница.
Любов, раждала олтари единствени!
А ангели любят се в моите сънища.
За грехове ми омръзна да пиша.
Нали и вие за греховете сте писали?!
Родени в безсънните нощи, измислени.
Луната забравих! Простете ми.
Дива е!
Моята нощна омайна богиня.
Милиони пъти падах в краката й!
За сън я молех! За грам милостиня!
Ами смъртта?! Какво толкова мъчи ви?
Смърт като смърт. Но тъгата ни трогва.
Чак до болка прерязва ни вените с истини.
Смърт като смърт... Банална каторга.
...
Как да ви кажа?!
Изтърках се. Рано е.
Някак не ми идват думите.
И за какво да пиша. Твърде къс е животът ми.
Ще замълча по-добре.
Да говорят поетите!
© Йоанна Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много хубав стих....завладяващ....замислящ....мила продължавай да твориш все повече и все повече....прегръдки от мен!!
-
Невероятно мъдро и хубаво!
с обич, Йоанна. -
Много силно и въздействащо! Поздрави!
-
Аз...Не мислех,че ще е приятна реакцията след това мое...не знам и аз как да го нарека.Благодаря ви!
-
"Как да ви кажа?!
Изтърках се. Рано е.
Някак не ми идват думите."
Толкова много каза! Нахлу в душите ни! Разрови мътното и гнилото, събуди красотата! Какво ли ще е когато ти дойдат думите?!...
Поклон пред таланта ти, Йоанна! -
Имаш още много да кажеш!
Говори! -
Ти не говориш - ти крещиш в ушите и сетивата на....поетите. Толкова малка и толкова...мъдра. Поклон мако момиче с....огромен талант!!!! БРАВО!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И за какво да пиша. Твърде къс е животът ми.
Ще замълча по-добре.
Да говорят поетите!
Прекрасно.