7.07.2009 г., 8:10

Да имаше такава буря

665 0 3

 

 

Да имаше такава буря,

която може да разкъса

небето и да прекатури

през процепа Земята мръсна!

 

И, падайки с голяма скорост,

в планета друга да се блъсне,

и в следващия миг, след взрива,

на сто парчета да се пръсне!

 

И на едно от тях - да можем -

с теб само двама да останем:

аз пак така да те обичам,

ти - с ревността си да престанеш!

 

Как може да си толкоз патка:

аз само бях се пошегувал,

че съм целувал депутатка!

 

А във неделя се забавих,

защото – както ти разправих,

от ”Младост” хòдих чак до “Люлин” –

такъв огромен кръг направих!

 

----

*Първият куплет в стихотворението е заимстван от Шандор Петьофи.

А за да се разбере то,  трябва да сте прочели също “Аз също съм целувал депутатка” и “Как изборният ден бе помрачен”.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сладурски стих,тъкмо навлязох в междузвездния безброй,готова за пречистване и взех ,че се приземих на кръстовището между "Младост" и "Люлин"...Не на ревностния непокой!Да живее капчицата свобода!Отива да прочета Шандор Петьофи!
  • Не се оправдавай сега , кой знае къде си ходил!А съвсем теоретично ще има и други парчета ако земята се пръсне!
  • E, това вече не е само любов!
    Ревността енай-вече чувство за собственост...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...