lorsa (Лора Димитрова)
96 385
29.04.2015 г., 20:11 ч.

Да изчезнеш за десет секунди! 

  Поезия » Любовна
1067 4 17

Дишам бавно и броя наум до Десет.

Искам да намеря вътрешен баланс.
Искам дотогава ти да си изчезнал,

барабар със диалектния си глас.

Дишам бавно. И броя. Наум. До Девет.

Искам „мъжки” да пречупя всичко в мен –

да не бъда лигла и да чакам тебе;

да не мисля, че „дефектна съм” през ден.

Дишам бавно. И броя наум. До Осем.

Искам да не плача, че се заблудих.

Да не мисля как с живота ми, жигосан

с твоя хумор, ще захранвам всеки стих…

Дишам бавно. Много бавно. (Браво!) Седем!

И се моля просто да играя мъж;

да си дам необходимото ми време

и да те преглътна лесно. Отведнъж.

Шест… и Пет… и (въздухът ми се сгъстява)

гледам пръстите си – как ме досърбя

средният послание да ти остави!

Или майка ти на глас да поздравя!

… няма смисъл.

Четири… и Три…

Кълна се,

че боли ме истината да не знам!

Че въпросите докрай ще ме разкъсват -

ти дали изобщо вечер лягаш сам?

Ала няма да заплача като лигла,

нито отговор ще търся, щом мълчиш.

От окото ми не ще помръдне мигла –

просто няма, скъпи, да ме претопиш!

Учестявам дишането. Стигнах Двойка

нещо, дето с тебе няма как да бъдем.

За пореден път се целих „нависоко”

и дано боли по-малко щом се съмне.

Ще понасям! И след време ще се чудиш

как от ноздрите ми не излезе огън…

И тогава, на Едно!, ще ти отвърна:


„Просто знам.

И ти си с женски полов орган.”

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??