Да изчезнеш за десет секунди!
Дишам бавно и броя наум до Десет.
Искам да намеря вътрешен баланс.
Искам дотогава ти да си изчезнал,
барабар със диалектния си глас.
Дишам бавно. И броя. Наум. До Девет.
Искам „мъжки” да пречупя всичко в мен –
да не бъда лигла и да чакам тебе;
да не мисля, че „дефектна съм” през ден.
Дишам бавно. И броя наум. До Осем.
Искам да не плача, че се заблудих.
Да не мисля как с живота ми, жигосан
с твоя хумор, ще захранвам всеки стих…
Дишам бавно. Много бавно. (Браво!) Седем!
И се моля просто да играя мъж;
да си дам необходимото ми време
и да те преглътна лесно. Отведнъж.
Шест… и Пет… и (въздухът ми се сгъстява)
гледам пръстите си – как ме досърбя
средният послание да ти остави!
Или майка ти на глас да поздравя!
… няма смисъл.
Четири… и Три…
Кълна се,
че боли ме истината да не знам!
Че въпросите докрай ще ме разкъсват -
ти дали изобщо вечер лягаш сам?
Ала няма да заплача като лигла,
нито отговор ще търся, щом мълчиш.
От окото ми не ще помръдне мигла –
просто няма, скъпи, да ме претопиш!
Учестявам дишането. Стигнах Двойка
нещо, дето с тебе няма как да бъдем.
За пореден път се целих „нависоко”
и дано боли по-малко щом се съмне.
Ще понасям! И след време ще се чудиш
как от ноздрите ми не излезе огън…
И тогава, на Едно!, ще ти отвърна:
„Просто знам.
И ти си с женски полов орган.”
© Лора Димитрова All rights reserved.
