Да изпиеш думите
Лек повей, галещ тишината.
Неясна светлина, като от рая.
Не виждам, но усещам как оттакък
издишваш въздуха във твойта стая.
Като прошепване без децибели.
Трептят недоловими сякаш.
Слухът достига своите предели,
от напрежение се скъсва мракът.
Пробягващи подпрагови импулси
настройват ми душата нереално.
Почти представям си как с мойте устни
изпивам думите, които тъй желая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
