Jul 17, 2010, 11:56 AM

Да изпиеш думите 

  Poetry » Love
638 0 8

 

Лек повей, галещ тишината.
Неясна светлина, като от рая.
Не виждам, но усещам как оттакък
издишваш въздуха във твойта стая.

Като прошепване без децибели.
Трептят недоловими сякаш.
Слухът достига своите предели,
от напрежение се скъсва мракът.

Пробягващи подпрагови импулси
настройват ми душата нереално.
Почти представям си как с мойте устни
изпивам думите, които тъй желая.

 

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??