Да живее докрай любовта
Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден!
Всяка вечер надежда ни грее, но не спира войната в Йемен!
Виждам, вече не диша доброто и смъртта му бележа със стон,
а светът си е смъкнал бельото на прорязан от трупове фон!
Аз ви казвах да пращате често по земята добрите писма!
Мили хора, обичайте честно! Да живее безкрай любовта!
Любовта ще надвие войната и лъчите ще грейнат навън!
Аз вовеки ще браня душата! Днес денят е в петите ни трън!
Всяка вечер с надеждата пея и си лягам пречистен, смирен!
Аз съм просто поет и милея този ужас задружно да спрем!
Ако падне в тъмата душата, аз с последния глас ще крещя:
Любовта ще надвие войната! Да живее безкрай любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Хубав ден! 
